1.
ма̀точина
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Тревисто растение с приятен лимонов мирис, използвано като билка с успокояващо действие.
Грешни изписвания (7)
- маточена
- маточенъ
- маточинъ
- матучена
- матученъ
- матучина
- матучинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ма-то-чи-на | |
|---|---|---|
| членувано | ма-то-чи-на-та | |
| мн.ч. | ма-то-чи-ни | |
| членувано | ма-то-чи-ни-те | |
| звателна форма | — | |
2.
Ма̀точина
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (7)
- Маточена
- Маточенъ
- Маточинъ
- Матучена
- Матученъ
- Матучина
- Матучинъ