маточен

Речник на българския език

ма̀точен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • маточин
  • матучен
  • матучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-то-чен
непълен член ма-точ-ния
пълен член ма-точ-ни-ят
ж. р. ма-точ-на
членувано ма-точ-на-та
ср. р. ма-точ-но
членувано ма-точ-но-то
мн. ч. ма-точ-ни
членувано ма-точ-ни-те