матка

Речник на българския език

ма̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀тки, ж.
1. Вътрешен орган при жените и живораждащите животни, в който се развива зародишът.
2. Диал. При пчелите — тази, която снася яйца, майка на кошер; царица.
3. Остар. Речно легло, русло.

Грешни изписвания (1)

  • маткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мат-ка
членувано мат-ка-та
мн.ч. мат-ки
членувано мат-ки-те
звателна форма