матине

Речник на българския език

матинѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. матинѐта, ср.
1. Утринно тържество, забава.
2. Приемане на гости предобед.

Грешни изписвания (3)

  • матене
  • мътене
  • мътине

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ти-не
членувано ма-ти-не-то
мн.ч. ма-ти-не-та
членувано ма-ти-не-та-та