матерен

Речник на българския език

ма̀терен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ма̀терна, ма̀терно, мн. ма̀терни, прил. Който принадлежи на майката; майчин. Матерен език.

Грешни изписвания (3)

  • материн
  • матирен
  • матирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-те-рен
непълен член ма-тер-ния
пълен член ма-тер-ни-ят
ж. р. ма-тер-на
членувано ма-тер-на-та
ср. р. ма-тер-но
членувано ма-тер-но-то
мн. ч. ма-тер-ни
членувано ма-тер-ни-те