мастен

Речник на българския език

ма̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. маст

Грешни изписвания (1)

  • мастин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мас-тен
непълен член мас-т-ния
пълен член мас-т-ни-ят
ж. р. мас-т-на
членувано мас-т-на-та
ср. р. мас-т-но
членувано мас-т-но-то
мн. ч. мас-т-ни
членувано мас-т-ни-те