мастар

Речник на българския език

маста̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Гладка дъска за изравняване на мазилки или настилки.

Грешни изписвания (1)

  • мъстар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мас-тар
непълен член мас-та-ра
пълен член мас-та-рът
мн.ч. мас-та-ри
членувано мас-та-ри-те
бройна форма мас-та-ра
звателна форма