масон

Речник на българския език

масо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. масо̀ни, м. Последовател на масонството.
прил. масо̀нски, масо̀нска, масо̀нско, мн. масо̀нски. Масонска ложа.

Грешни изписвания (1)

  • мъсон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-сон
непълен член ма-со-на
пълен член ма-со-нът
мн.ч. ма-со-ни
членувано ма-со-ни-те
бройна форма ма-со-на
звателна форма —

Връзки