маршалче

Речник на българския език

маршалче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-шал-че
членувано мар-шал-че-то
мн.ч. мар-шал-че-та
членувано мар-шал-че-та-та