мартиролог

Речник на българския език

мартироло̀г съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

мн. мартироло̀зи, (два) мартироло̀га, м. Списък на мъченици или сборник с техни жития.

Грешни изписвания (8)

  • мартеролок
  • мартерулок
  • мартиролок
  • мартирулок
  • мъртеролок
  • мъртерулок
  • мъртиролок
  • мъртирулок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ти-ро-лог
непълен член мар-ти-ро-ло-га
пълен член мар-ти-ро-ло-гът
мн.ч. мар-ти-ро-ло-зи
членувано мар-ти-ро-ло-зи-те
бройна форма мар-ти-ро-ло-зи
звателна форма