мартинка

Речник на българския език

мартѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мартѝнки, ж. Истор. Вид стара бойна пушка.

Грешни изписвания (3)

  • мартинкъ
  • мъртинка
  • мъртинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-тин-ка
членувано мар-тин-ка-та
мн.ч. мар-тин-ки
членувано мар-тин-ки-те
звателна форма