мартини

Речник на българския език

1. мартини съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ти-ни
членувано мар-ти-ни-то
мн.ч. мар-ти-ни-та
членувано мар-ти-ни-та-та

2. мартини — мн. ч.

мартини е производна форма на мартина (мн. ч.).