марокен

Речник на българския език

марокѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • марукен
  • мърокен
  • мърукен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ро-кен
непълен член ма-ро-ке-на
пълен член ма-ро-ке-нът
мн.ч. ма-ро-ке-ни
членувано ма-ро-ке-ни-те
бройна форма ма-ро-ке-на
звателна форма