маркуч

Речник на българския език

марку̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. марку̀чи, (два) марку̀ча, м. Гъвкава гумена тръба за течности или газове.

Грешни изписвания (1)

  • мъркуч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-куч
непълен член мар-ку-ча
пълен член мар-ку-чът
мн.ч. мар-ку-чи
членувано мар-ку-чи-те
бройна форма мар-ку-ча
звателна форма