марков

Речник на българския език

1. ма̀рков прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • маркув
  • маркоф
  • маркуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мар-ков
непълен член мар-ко-вия
пълен член мар-ко-ви-ят
ж. р. мар-ко-ва
членувано мар-ко-ва-та
ср. р. мар-ко-во
членувано мар-ко-во-то
мн. ч. мар-ко-ви
членувано мар-ко-ви-те

2. Ма̀рков фамилно име (тип 201) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Маркув
  • Маркоф
  • Маркуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Мар-ков
женска форма Мар-ко-ва