маркировка

Речник на българския език

маркиро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. маркиро̀вки, ж. Съвкупност от поставени знаци; отбелязване. Пътна маркировка.

Грешни изписвания (15)

  • маркеровка
  • маркеровкъ
  • маркерофка
  • маркерофкъ
  • маркировкъ
  • маркирофка
  • маркирофкъ
  • мъркеровка
  • мъркеровкъ
  • мъркерофка
  • мъркерофкъ
  • мъркировка
  • мъркировкъ
  • мъркирофка
  • мъркирофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ки-ров-ка
членувано мар-ки-ров-ка-та
мн.ч. мар-ки-ров-ки
членувано мар-ки-ров-ки-те
звателна форма