маркиране

Речник на българския език

маркѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • маркирани
  • маркиръне
  • маркиръни
  • мъркиране
  • мъркирани
  • мъркиръне
  • мъркиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ки-ра-не
членувано мар-ки-ра-не-то
мн.ч. мар-ки-ра-ния
членувано мар-ки-ра-ни-я-та