маркетинг

Речник на българския език

ма̀ркетинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки.
2. Отдел в учреждение или фирма, който се занимава с възможността за пласиране на продукцията.

Грешни изписвания (4)

  • маркетенк
  • маркетинк
  • маркитенк
  • маркитинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-ке-тинг
непълен член мар-ке-тин-га
пълен член мар-ке-тин-гът
мн.ч. мар-ке-тин-ги
членувано мар-ке-тин-ги-те
бройна форма мар-ке-тин-га
звателна форма