мариноване

Речник на българския език

марино̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • мареноване
  • мареновани
  • мареновъне
  • мареновъни
  • мариновани
  • мариновъне
  • мариновъни
  • мъреноване
  • мъреновани
  • мъреновъне
  • мъреновъни
  • мъриноване
  • мъриновани
  • мъриновъне
  • мъриновъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ри-но-ва-не
членувано ма-ри-но-ва-не-то
мн.ч. ма-ри-но-ва-ния
членувано ма-ри-но-ва-ни-я-та