маринован

Речник на българския език

1. марино̀ван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • маренован
  • мареновън
  • мариновън
  • мъренован
  • мъреновън
  • мъринован
  • мъриновън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-ри-но-ван
непълен член ма-ри-но-ва-ния
пълен член ма-ри-но-ва-ни-ят
ж. р. ма-ри-но-ва-на
членувано ма-ри-но-ва-на-та
ср. р. ма-ри-но-ва-но
членувано ма-ри-но-ва-но-то
мн. ч. ма-ри-но-ва-ни
членувано ма-ри-но-ва-ни-те

2. маринован — мин. страд. прич. м. р.

маринован е производна форма на мариновам (мин. страд. прич. м. р.).