марда

Речник на българския език

марда̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мардѝ, ж.
1. Остар. Само ед. Изостанала непродадена стока.
2. Разг. Само ед. Нещо за изхвърляне, брак.
3. Прен. Пренебр. Бавен, отпуснат, ленив човек.

Грешни изписвания (3)

  • мардъ
  • мърда
  • мърдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-да
членувано мар-да-та
мн.ч. мар-ди
членувано мар-ди-те
звателна форма —

Връзки