маргарин

Речник на българския език

маргарѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Хранителен продукт, приготвен от растителни или животински мазнини.
прил. маргарѝнов, маргарѝнова, маргарѝново, мн. маргарѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • маргърин
  • мъргарин
  • мъргърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-га-рин
непълен член мар-га-ри-на
пълен член мар-га-ри-нът
мн.ч. мар-га-ри-ни
членувано мар-га-ри-ни-те
бройна форма мар-га-ри-на
звателна форма