марабу

Речник на българския език

марабу̀ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Голяма птица от рода на щъркелите с гола глава и шия.

Грешни изписвания (3)

  • маръбу
  • мърабу
  • мъръбу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ра-бу
членувано ма-ра-бу-то
мн.ч. ма-ра-бу-та
членувано ма-ра-бу-та-та