маншон

Речник на българския език

маншо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. маншо̀ни, (два) маншо̀на, м.
1. Кожа или пухкав плат, ушит в цилиндрична форма (вместо ръкавици), от двете страни на който се пъхат и топлят ръцете.
2. Спец. Калъф от каучук или кожа, с който се покрива цилиндрична машинна част.

Грешни изписвания (1)

  • мъншон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-шон
непълен член ман-шо-на
пълен член ман-шо-нът
мн.ч. ман-шо-ни
членувано ман-шо-ни-те
бройна форма ман-шо-на
звателна форма