маншет

Речник на българския език

маншѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. маншѐти, (два) маншѐта, м. Обикновено подгънат край на ръкав или крачол.

Грешни изписвания (1)

  • мъншет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-шет
непълен член ман-ше-та
пълен член ман-ше-тът
мн.ч. ман-ше-ти
членувано ман-ше-ти-те
бройна форма ман-ше-та
звателна форма