мантра

Речник на българския език

мантра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

рел. В индуизма и будизма — магическа словесна формула, повтаряна при извършване на ритуални действия или при медитация за постигане на отпускане и откриване на по-дълбоки равнища на съзнанието.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-т-ра
членувано ман-т-ра-та
мн.ч. ман-т-ри
членувано ман-т-ри-те
звателна форма