манто

Речник на българския език

манто̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. манта̀, ср. Горна дамска дреха, дълга, с широки ръкави.

Грешни изписвания (1)

  • мънто

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-то
членувано ман-то-то
мн.ч. ман-та
членувано ман-та-та

Връзки