мантичка

Речник на българския език

мантичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-тич-ка
членувано ман-тич-ка-та
мн.ч. ман-тич-ки
членувано ман-тич-ки-те
звателна форма