мантинела

Речник на българския език

мантинѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мантинѐли, ж. Тясна метална лента, която ограничава странично пътното платно.

Грешни изписвания (7)

  • мантенела
  • мантенелъ
  • мантинелъ
  • мънтенела
  • мънтенелъ
  • мънтинела
  • мънтинелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-ти-не-ла
членувано ман-ти-не-ла-та
мн.ч. ман-ти-не-ли
членувано ман-ти-не-ли-те
звателна форма