манна

Речник на българския език

ма̀нна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите.
2. Прен. Неочаквана благодат.

Грешни изписвания (3)

  • мана
  • маннъ
  • манъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-на
членувано ман-на-та
мн.ч. ман-ни
членувано ман-ни-те
звателна форма