ма̀нна
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите.
2. Прен. Неочаквана благодат.
1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите.
2. Прен. Неочаквана благодат.
Грешни изписвания (3)
- мана
- маннъ
- манъ