манлихерка

Речник на българския език

манлихѐрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. манлихѐрки, ж. Истор. Магазинна бойна пушка, използвана в българската войска до Първата световна война.

Грешни изписвания (7)

  • манлехерка
  • манлехеркъ
  • манлихеркъ
  • мънлехерка
  • мънлехеркъ
  • мънлихерка
  • мънлихеркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-ли-хер-ка
членувано ман-ли-хер-ка-та
мн.ч. ман-ли-хер-ки
членувано ман-ли-хер-ки-те
звателна форма