манлихера

Речник на българския език

манлихѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. манлихѐри, ж. Манлихерка.

Грешни изписвания (7)

  • манлехера
  • манлехеръ
  • манлихеръ
  • мънлехера
  • мънлехеръ
  • мънлихера
  • мънлихеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-ли-хе-ра
членувано ман-ли-хе-ра-та
мн.ч. ман-ли-хе-ри
членувано ман-ли-хе-ри-те
звателна форма