манкьорче

Речник на българския език

манкьорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-кьор-че
членувано ман-кьор-че-то
мн.ч. ман-кьор-че-та
членувано ман-кьор-че-та-та