манкьор

Речник на българския език

манкьор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-кьор
непълен член ман-кьо-ра
пълен член ман-кьо-рът
мн.ч. ман-кьо-ри
членувано ман-кьо-ри-те
бройна форма ман-кьо-ра
звателна форма