манкиране

Речник на българския език

манкѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • манкирани
  • манкиръне
  • манкиръни
  • мънкиране
  • мънкирани
  • мънкиръне
  • мънкиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-ки-ра-не
членувано ман-ки-ра-не-то
мн.ч. ман-ки-ра-ния
членувано ман-ки-ра-ни-я-та