манифактурка

Речник на българския език

манифактурка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-фак-тур-ка
членувано ма-ни-фак-тур-ка-та
мн.ч. ма-ни-фак-тур-ки
членувано ма-ни-фак-тур-ки-те
звателна форма