манипула

Речник на българския език

манипула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-пу-ла
членувано ма-ни-пу-ла-та
мн.ч. ма-ни-пу-ли
членувано ма-ни-пу-ли-те
звателна форма