маниока

Речник на българския език

манио̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Храстовидно американско растение, от чиито корени се добива каучук.

Грешни изписвания (7)

  • манеока
  • манеокъ
  • маниокъ
  • мънеока
  • мънеокъ
  • мъниока
  • мъниокъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-о-ка
членувано ма-ни-о-ка-та
мн.ч. ма-ни-о-ки
членувано ма-ни-о-ки-те
звателна форма