маникюр

Речник на българския език

маникю̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. маникю̀ри, (два) маникю̀ра, м.
1. Специално почистване, подрязване и лакиране на ноктите.
2. Прен. Добре поддържани нокти на ръцете.

Грешни изписвания (3)

  • манекюр
  • мънекюр
  • мъникюр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-кюр
непълен член ма-ни-кю-ра
пълен член ма-ни-кю-рът
мн.ч. ма-ни-кю-ри
членувано ма-ни-кю-ри-те
бройна форма ма-ни-кю-ра
звателна форма