манивела

Речник на българския език

манивѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. манивѐли, ж. Извит под ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател.

Грешни изписвания (7)

  • маневела
  • маневелъ
  • манивелъ
  • мъневела
  • мъневелъ
  • мънивела
  • мънивелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-ве-ла
членувано ма-ни-ве-ла-та
мн.ч. ма-ни-ве-ли
членувано ма-ни-ве-ли-те
звателна форма