манерка

Речник на българския език

манѐрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. манѐрки, ж. Войнишки или туристически метален съд за вода с тясно гърло, обикновено с вместимост един литър.

Грешни изписвания (3)

  • манеркъ
  • мънерка
  • мънеркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-нер-ка
членувано ма-нер-ка-та
мн.ч. ма-нер-ки
членувано ма-нер-ки-те
звателна форма