манеж

Речник на българския език

манѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. манѐжи, (два) манѐжа, м.
1. Заградена площадка за конна езда.
2. Циркова арена.

Грешни изписвания (2)

  • манеш
  • мънеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-неж
непълен член ма-не-жа
пълен член ма-не-жът
мн.ч. ма-не-жи
членувано ма-не-жи-те
бройна форма ма-не-жа
звателна форма