маневриране

Речник на българския език

маневрѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • маневрирани
  • маневриръне
  • маневриръни
  • манивриране
  • маниврирани
  • манивриръне
  • манивриръни
  • мъневриране
  • мъневрирани
  • мъневриръне
  • мъневриръни
  • мънивриране
  • мъниврирани
  • мънивриръне
  • мънивриръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-нев-ри-ра-не
членувано ма-нев-ри-ра-не-то
мн.ч. ма-нев-ри-ра-ния
членувано ма-нев-ри-ра-ни-я-та