мандрил

Речник на българския език

мандрил съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-д-рил
непълен член ман-д-ри-ла
пълен член ман-д-ри-лът
мн.ч. ман-д-ри-ли
членувано ман-д-ри-ли-те
бройна форма ман-д-ри-ла
звателна форма