мандраджия

Речник на българския език

ма̀ндраджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. ма̀ндраджии, м. Собственик на мандра или този, който работи в мандра.
прил. ма̀ндраджийски, ма̀ндраджийска, ма̀ндраджийско, мн. ма̀ндраджийски.

Грешни изписвания (11)

  • мандраджеа
  • мандраджеъ
  • мандраджея
  • мандраджиа
  • мандраджиъ
  • мандръджеа
  • мандръджеъ
  • мандръджея
  • мандръджиа
  • мандръджиъ
  • мандръджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-д-ра-джия
непълен член ман-д-ра-джи-я-та
пълен член ман-д-ра-джи-я-та
мн.ч. ман-д-ра-джии
членувано ман-д-ра-джи-и-те
бройна форма ман-д-ра-джии
звателна форма ман-д-ра-джи-йо