мандраджийство

Речник на българския език

мандраджийство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-д-ра-джийс-т-во
членувано ман-д-ра-джийс-т-во-то
мн.ч. ман-д-ра-джийс-т-ва
членувано ман-д-ра-джийс-т-ва-та