мандраго̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Многогодишно растение, смятано през средновековието за чудотворно, с наркотични свойства.
Грешни изписвания (7)
- мандрагоръ
- мандръгора
- мандръгоръ
- мъндрагора
- мъндрагоръ
- мъндръгора
- мъндръгоръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ман-д-ра-го-ра | |
|---|---|---|
| членувано | ман-д-ра-го-ра-та | |
| мн.ч. | ман-д-ра-го-ри | |
| членувано | ман-д-ра-го-ри-те | |
| звателна форма | — | |