мандра

Речник на българския език

1. ма̀ндра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀ндри, ж.
1. Работилница, в която млякото се преработва в млечни продукти — кашкавал, сирене и др.
2. Прен. Разг. Изобилие. Тук да не е мандра, че винаги да има.

Грешни изписвания (1)

  • мандръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-д-ра
членувано ман-д-ра-та
мн.ч. ман-д-ри
членувано ман-д-ри-те
звателна форма

2. Ма̀ндра географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Мандръ