мандолина

Речник на българския език

мандолѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мандолѝни, ж. Малък музикален инструмент с четири двойки струни и овална форма, на който се свири с триъгълна пластинка (плектрон).
прил. мандолѝнен, мандолѝнена, мандолѝнено, мн. мандолѝнени.

Грешни изписвания (7)

  • мандолинъ
  • мандулина
  • мандулинъ
  • мъндолина
  • мъндолинъ
  • мъндулина
  • мъндулинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-до-ли-на
членувано ман-до-ли-на-та
мн.ч. ман-до-ли-ни
членувано ман-до-ли-ни-те
звателна форма