мандибула

Речник на българския език

мандѝбула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Долна челюст — нечифтна кост. Състои се от тяло и два израстъка, наречени клонове.

Грешни изписвания (7)

  • мандибола
  • мандиболъ
  • мандибулъ
  • мъндибола
  • мъндиболъ
  • мъндибула
  • мъндибулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-ди-бу-ла
членувано ман-ди-бу-ла-та
мн.ч. ман-ди-бу-ли
членувано ман-ди-бу-ли-те
звателна форма